8 сент. 2015 г., 20:09

Различни ли сме

566 1 1

Със теб сме различни – ти обичаш морето,

а аз сред гората се чувствам добре.

Ти можеш да пееш и рисуваш, а ето –

аз рими редя в своите стихове.

 

Ти припряна си – искаш сега да се случат

всички важни и ценни в живота неща.

А аз – научих се търпеливо да чакам

и каквото получа, бързам да благодаря.

 

Ти си мила, добра домакиня и майка,

уют има в твоя дом – и ред, и комфорт.

А аз – разпиляна, не обичам да готвя,

но душата ми копнее за разходки и спорт.

 

Ти си скромна и тиха, не излагаш на показ

мислите си, проблемите си и живота дори.

А аз – за внимание жадувам до болка

и обичам шума и веселите игри.

 

Ти си твърда, уверена в своите цели

и падайки, ставайки – към победи вървиш.

А аз – пристъпвам стъпка, две неумело

и сякаш чакам друг проблема ми да реши.

 

Но тези различия са само формални

и не трябва да застават никога между нас.

Та нали Бог създал ни е уникални

и от Неговото многообразие ние сме част.

 

Така че, мили момичета, и млади, и стари,

не забравяйте, че ние сме с цел на земята.

Всяка трябва нашия Бог да прослави

с това, с което е най-много богата.

 

А най-важното наше предимство кое е –

че с различията си се допълваме, нали?

Там където аз не мога да пея

твоят глас вместо мен ще тръби.

 

А когато ти трябва утеха, надежда

ти при мене ела – ще ти дам без въпрос.

Различни сме, но само така ни изглежда.

А всъщност – всички едно сме в Христос!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...