8.09.2015 г., 20:09

Различни ли сме

562 1 1

Със теб сме различни – ти обичаш морето,

а аз сред гората се чувствам добре.

Ти можеш да пееш и рисуваш, а ето –

аз рими редя в своите стихове.

 

Ти припряна си – искаш сега да се случат

всички важни и ценни в живота неща.

А аз – научих се търпеливо да чакам

и каквото получа, бързам да благодаря.

 

Ти си мила, добра домакиня и майка,

уют има в твоя дом – и ред, и комфорт.

А аз – разпиляна, не обичам да готвя,

но душата ми копнее за разходки и спорт.

 

Ти си скромна и тиха, не излагаш на показ

мислите си, проблемите си и живота дори.

А аз – за внимание жадувам до болка

и обичам шума и веселите игри.

 

Ти си твърда, уверена в своите цели

и падайки, ставайки – към победи вървиш.

А аз – пристъпвам стъпка, две неумело

и сякаш чакам друг проблема ми да реши.

 

Но тези различия са само формални

и не трябва да застават никога между нас.

Та нали Бог създал ни е уникални

и от Неговото многообразие ние сме част.

 

Така че, мили момичета, и млади, и стари,

не забравяйте, че ние сме с цел на земята.

Всяка трябва нашия Бог да прослави

с това, с което е най-много богата.

 

А най-важното наше предимство кое е –

че с различията си се допълваме, нали?

Там където аз не мога да пея

твоят глас вместо мен ще тръби.

 

А когато ти трябва утеха, надежда

ти при мене ела – ще ти дам без въпрос.

Различни сме, но само така ни изглежда.

А всъщност – всички едно сме в Христос!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...