Със теб сме различни – ти обичаш морето,

а аз сред гората се чувствам добре.

Ти можеш да пееш и рисуваш, а ето –

аз рими редя в своите стихове.

Ти припряна си – искаш сега да се случат

всички важни и ценни в живота неща.

А аз – научих се търпеливо да чакам

и каквото получа, бързам да благодаря.

Ти си мила, добра домакиня и майка,

уют има в твоя дом – и ред, и комфорт.

А аз – разпиляна, не обичам да готвя,

но душата ми копнее за разходки и спорт.

Ти си скромна и тиха, не излагаш на показ

мислите си, проблемите си и живота дори.

А аз – за внимание жадувам до болка

и обичам шума и веселите игри.

Ти си твърда, уверена в своите цели

и падайки, ставайки – към победи вървиш.

А аз – пристъпвам стъпка, две неумело

и сякаш чакам друг проблема ми да реши.

Но тези различия са само формални

и не трябва да застават никога между нас.

Та нали Бог създал ни е уникални

и от Неговото многообразие ние сме част.

Така че, мили момичета, и млади, и стари,

не забравяйте, че ние сме с цел на земята.

Всяка трябва нашия Бог да прослави

с това, с което е най-много богата.

А най-важното наше предимство кое е –

че с различията си се допълваме, нали?

Там където аз не мога да пея

твоят глас вместо мен ще тръби.

А когато ти трябва утеха, надежда

ти при мене ела – ще ти дам без въпрос.

Различни сме, но само така ни изглежда.

А всъщност – всички едно сме в Христос!