25 окт. 2013 г., 15:27  

Различните

828 0 18

 

 

РАЗЛИЧНИТЕ  

 

Пълнотата е част от душата

на различните – зов от отвъд.

Навестява онези богатите

с тишината на личната гръд.

 

Възвишили поетия Път,

светлината е тяхна обител,

на която свещен е светът

подкрепен от самия учител.

 

Самоцел разрушава вратата

през която минават слънца.

Край пътеката бяла витае

ослепелия усет – сърцат.

 

Вкоренен дуализъм е в нас,

но таи се прикрита ефирност.

И сега аз избирам без глас

да последвам пак знака възвишен.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Санвали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за милите думи М! Поздрав мила!
    Благодаря Веселка!
    И на теб Вал, отново наминаваш с хубаво стихче - да живее!
  • Самоцел разрушава врата,
    отчуждена от личната длан,

    Великолепни стихове, Сън вали! Поздравления, М.
  • Поздрави и от мен!
  • Различни сме защото,
    умее ме с перото
    да слави ме света!

    Различни сме защото,
    се бори ме със злото
    да живее Любовта!
  • Благодаря ви - Марин, Ели, Валка, Димитър! Поздрави за всички!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...