РАЗЛИЧНИТЕ
Пълнотата е част от душата
на различните – зов от отвъд.
Навестява онези богатите
с тишината на личната гръд.
Възвишили поетия Път,
светлината е тяхна обител,
на която свещен е светът
подкрепен от самия учител.
Самоцел разрушава вратата
през която минават слънца.
Край пътеката бяла витае
ослепелия усет – сърцат.
Вкоренен дуализъм е в нас,
но таи се прикрита ефирност.
И сега аз избирам без глас
да последвам пак знака възвишен.
© Санвали All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
