25.10.2013 г., 15:27  

Различните

827 0 18

 

 

РАЗЛИЧНИТЕ  

 

Пълнотата е част от душата

на различните – зов от отвъд.

Навестява онези богатите

с тишината на личната гръд.

 

Възвишили поетия Път,

светлината е тяхна обител,

на която свещен е светът

подкрепен от самия учител.

 

Самоцел разрушава вратата

през която минават слънца.

Край пътеката бяла витае

ослепелия усет – сърцат.

 

Вкоренен дуализъм е в нас,

но таи се прикрита ефирност.

И сега аз избирам без глас

да последвам пак знака възвишен.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи М! Поздрав мила!
    Благодаря Веселка!
    И на теб Вал, отново наминаваш с хубаво стихче - да живее!
  • Самоцел разрушава врата,
    отчуждена от личната длан,

    Великолепни стихове, Сън вали! Поздравления, М.
  • Поздрави и от мен!
  • Различни сме защото,
    умее ме с перото
    да слави ме света!

    Различни сме защото,
    се бори ме със злото
    да живее Любовта!
  • Благодаря ви - Марин, Ели, Валка, Димитър! Поздрави за всички!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...