19 янв. 2025 г., 15:32

Разлом

504 2 2

Събирах в шепите си радост

Листата есенни с мечти

Разлом със изненада ме заля

И просна ме, за да мълча.

 

Преминах през богатство и през бедност 

Скътах си в сърцето нежност

Гордея се със моите стихове

Чрез тях отхвърлих всички страхове. 

 

От обич безметежна аз се провалих 

Всички святи чувства подарих 

Не чакам ни награда, ни похвала 

Дарих приятелите със забрава. 

 

Свещената Любов във мен се възроди

Тя, самотата победи 

И чистотата ми безмерна 

Остана ми, да ме крепи, да ми е верна! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добър финал, Мария:

    "И чистотата ми безмерна
    Остана ми, да ме крепи, да ми е верна!"

    П.П. Относно въпроса ти за числото 13. Трябва да работиш не в десетична, а в деветична бройна система. Тогава 13 се записва като 14.
  • Много чисто и топло откровение, Мария! Силно ме докосна чистотата на чувствата, с които е пропито стихотворението. За много години, здраве и вдъхновение!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...