Разлом
Събирах в шепите си радост
Листата есенни с мечти
Разлом със изненада ме заля
И просна ме, за да мълча.
Преминах през богатство и през бедност
Скътах си в сърцето нежност
Гордея се със моите стихове
Чрез тях отхвърлих всички страхове.
От обич безметежна аз се провалих
Всички святи чувства подарих
Не чакам ни награда, ни похвала
Дарих приятелите със забрава.
Свещената Любов във мен се възроди
Тя, самотата победи
И чистотата ми безмерна
Остана ми, да ме крепи, да ми е верна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
