Jan 19, 2025, 3:32 PM

Разлом 

  Poetry » Phylosophy
115 2 2

Събирах в шепите си радост

Листата есенни с мечти

Разлом със изненада ме заля

И просна ме, за да мълча.

 

Преминах през богатство и през бедност 

Скътах си в сърцето нежност

Гордея се със моите стихове

Чрез тях отхвърлих всички страхове. 

 

От обич безметежна аз се провалих 

Всички святи чувства подарих 

Не чакам ни награда, ни похвала 

Дарих приятелите със забрава. 

 

Свещената Любов във мен се възроди

Тя, самотата победи 

И чистотата ми безмерна 

Остана ми, да ме крепи, да ми е верна! 

© Мария Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добър финал, Мария:

    "И чистотата ми безмерна
    Остана ми, да ме крепи, да ми е верна!"

    П.П. Относно въпроса ти за числото 13. Трябва да работиш не в десетична, а в деветична бройна система. Тогава 13 се записва като 14.
  • Много чисто и топло откровение, Мария! Силно ме докосна чистотата на чувствата, с които е пропито стихотворението. За много години, здраве и вдъхновение!
Random works
: ??:??