Jan 19, 2025, 3:32 PM

Разлом

502 2 2

Събирах в шепите си радост

Листата есенни с мечти

Разлом със изненада ме заля

И просна ме, за да мълча.

 

Преминах през богатство и през бедност 

Скътах си в сърцето нежност

Гордея се със моите стихове

Чрез тях отхвърлих всички страхове. 

 

От обич безметежна аз се провалих 

Всички святи чувства подарих 

Не чакам ни награда, ни похвала 

Дарих приятелите със забрава. 

 

Свещената Любов във мен се възроди

Тя, самотата победи 

И чистотата ми безмерна 

Остана ми, да ме крепи, да ми е верна! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добър финал, Мария:

    "И чистотата ми безмерна
    Остана ми, да ме крепи, да ми е верна!"

    П.П. Относно въпроса ти за числото 13. Трябва да работиш не в десетична, а в деветична бройна система. Тогава 13 се записва като 14.
  • Много чисто и топло откровение, Мария! Силно ме докосна чистотата на чувствата, с които е пропито стихотворението. За много години, здраве и вдъхновение!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...