Jan 19, 2025, 3:32 PM

Разлом

493 2 2

Събирах в шепите си радост

Листата есенни с мечти

Разлом със изненада ме заля

И просна ме, за да мълча.

 

Преминах през богатство и през бедност 

Скътах си в сърцето нежност

Гордея се със моите стихове

Чрез тях отхвърлих всички страхове. 

 

От обич безметежна аз се провалих 

Всички святи чувства подарих 

Не чакам ни награда, ни похвала 

Дарих приятелите със забрава. 

 

Свещената Любов във мен се възроди

Тя, самотата победи 

И чистотата ми безмерна 

Остана ми, да ме крепи, да ми е верна! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добър финал, Мария:

    "И чистотата ми безмерна
    Остана ми, да ме крепи, да ми е верна!"

    П.П. Относно въпроса ти за числото 13. Трябва да работиш не в десетична, а в деветична бройна система. Тогава 13 се записва като 14.
  • Много чисто и топло откровение, Мария! Силно ме докосна чистотата на чувствата, с които е пропито стихотворението. За много години, здраве и вдъхновение!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...