Нощем си сирена сладкопойна,
а аз - Одисей прокуден.
Приканваш с песента си морна,
която спомен е ненужен.
Ти пустиня огнепръскаща,
в която мнозина са умирали,
а аз вода - във теб изсъхваща.
Сърцата ни явно се разминали....
© Стоян Иванов Все права защищены