Докосна ме
незнайна лекота...
Усетих се
далеч над суетата...
Не стъпвах по земята,
а летях,
развяла и отпуснала
душата...
И радостно
до тебе замълчах.
Любувах се
на този миг
за двама.
Ликуваше духът ми.
До безкрай.
Красиво беше.
Стигаше ми.
Само...
Но ти без думи
нищо не разбра.
Видя ме
по инерция
безвидна...
Простреля ме
с гнева си
и събра
от старите ъгли
тъги,
обиди...
И върху мене
с болка ги изля.
От гордост
си издигна
паравани...
Прости,
че радостта ми не разбра,
но позволи ми
с думи
да остана...
© Руми Бакърджиева Все права защищены