Dec 5, 2008, 2:16 PM

Разминаване

  Poetry
876 1 5
 

Докосна ме

незнайна лекота...

Усетих се

далеч над суетата...

Не стъпвах по земята,

а летях,

развяла и отпуснала

душата...

И радостно

до тебе замълчах.

Любувах се

на този миг

за двама.

Ликуваше духът ми.

До безкрай.

Красиво беше.

Стигаше ми.

Само...

Но ти без думи

нищо не разбра.

Видя ме

по инерция

безвидна...

Простреля ме

с гнева си

и събра

от старите ъгли

тъги,

обиди...

И върху мене

с болка ги изля.

От гордост

си издигна

паравани...

 

Прости,

че радостта ми не разбра,

но позволи ми

с думи

да остана...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....