полинапет (Полина)
62 76
17 дек. 2009 г., 00:01

Разминаване 

  Поэзия » Белые стихи
617 0 2

Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,

че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,

защото само в нямото на изгрева

усещам, че съм имала реалност.

Понякога така се гледам непокорно, че

всички кичури агонизират

без дихание за сляпост,

защото само в очите ти съзирах огледално,

а ветровете вият без посоки.

Със теб отдавна пътищата ни са бременни

със хиляди защо и може би.

И от целия живот, накриво раждан,

остана споменът, че сме обичали.

.............................................................

Уви, в различни времеви пространства.

© Полина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Сю за топлите думи.
  • влюбих се в стиха ти.. наистина, останах с отворена уста от уникалния начин по който е написано... хиляди шестици бих ти дала, но за съжаление разполагам само с една, но от сърце.
Предложения
: ??:??