полинапет (Полина)
2 62

Dec 17, 2009, 12:01 AM

Разминаване

Poetry » Blank verse

893 0 2

Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,

че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,

защото само в нямото на изгрева

усещам, че съм имала реалност.

Понякога така се гледам непокорно, че

всички кичури агонизират

без дихание за сляпост,

защото само в очите ти съзирах огледално,

а ветровете вият без посоки.

Със теб отдавна пътищата ни са бременни

със хиляди защо и може би.

И от целия живот, накриво раждан,

остана споменът, че сме обичали.

.............................................................

Уви, в различни времеви пространства.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

полинапет (Полина)

Благодаря ти Сю за топлите думи.

2009-12-17T21:15:06+02:00
sorris0 (Сюзън Смърт)

влюбих се в стиха ти.. наистина, останах с отворена уста от уникалния начин по който е написано... хиляди шестици бих ти дала, но за съжаление разполагам само с една, но от сърце.

2009-12-17T00:45:23+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0