Разминаване
Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,
че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,
защото само в нямото на изгрева
усещам, че съм имала реалност.
Понякога така се гледам непокорно, че
всички кичури агонизират
без дихание за сляпост,
защото само в очите ти съзирах огледално,
а ветровете вият без посоки.
Със теб отдавна пътищата ни са бременни
със хиляди защо и може би.
И от целия живот, накриво раждан,
остана споменът, че сме обичали.
.............................................................
Уви, в различни времеви пространства.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
