Разминаване

17.12.2009 г., 0:01 ч.

Поезия » Бели стихове

614 0 2

Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,

че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,

защото само в нямото на изгрева

усещам, че съм имала реалност.

Понякога така се гледам непокорно, че

всички кичури агонизират

без дихание за сляпост,

защото само в очите ти съзирах огледално,

а ветровете вият без посоки.

Със теб отдавна пътищата ни са бременни

със хиляди защо и може би.

И от целия живот, накриво раждан,

остана споменът, че сме обичали.

.............................................................

Уви, в различни времеви пространства.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

полинапет (Полина)

2009-12-17T21:15:06+02:00

Благодаря ти Сю за топлите думи.
sorris0 (Сюзън Смърт)

2009-12-17T00:45:23+02:00

влюбих се в стиха ти.. наистина, останах с отворена уста от уникалния начин по който е написано... хиляди шестици бих ти дала, но за съжаление разполагам само с една, но от сърце.