Разминаване
Понякога жадувам за докосване…
Дори и да е само с поглед плах...
Докосване, което става космос...
Докосване, което буди страх…
Страхът, че покрай мене е преминал
човекът, който мигом пожелах…
Докосване – преди да съм изстинал!
Докосване – което не е грях…
Така се срещаме… и разминаваме.
И страдаме, но късно е, нали?
Ала едно докосване остава
във нас - да ни напомня...
и боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
