Разминаване

Поэзия

695 0 6

Понякога жадувам за докосване…

Дори и да е само с поглед плах...

Докосване, което става космос...

Докосване, което буди страх…

Страхът, че покрай мене е преминал

човекът, който мигом пожелах…

Докосване – преди да съм изстинал!

Докосване – което не е грях…

Така се срещаме… и разминаваме.

И страдаме, но късно е, нали?

Ала едно докосване остава

във нас - да ни напомня...

и боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"Докосване, което става космос..."
И ти - една звездичка в него!

2011-01-12T21:20:46+02:00
ananel (Нелиса)

Докосване, което става космос...
Докосване, което буди страх…

Много сполучливо - у хората Космосът отдавна буди и страх, и копнеж едновременно !

2011-01-12T21:00:16+02:00
esfir (Есфир Асфар)

Силно чувство!!! Поздравления за начина на поднасяне!!!

2011-01-12T19:32:21+02:00
marisa72 (Мария Мирчева)

прелестно,както винаги

2011-01-12T18:18:20+02:00
rumiana (Румяна )

Не е грях!Особено когато е придружено с докосване до душата-космос!Дори и да боли!Благодаря за удоволствието!

2011-01-12T18:08:24+02:00