12.01.2011 г., 15:19 ч.

Разминаване 

  Поезия
550 0 6

Понякога жадувам за докосване…

Дори и да е само с поглед плах...

Докосване, което става космос...

Докосване, което буди страх…

 

Страхът,  че покрай мене е преминал

човекът, който мигом пожелах…

Докосване – преди да съм изстинал!

Докосване – което не е грях…

 

Така се срещаме… и разминаваме.

И страдаме, но късно е, нали?

Ала едно докосване остава

във нас  - да ни напомня...

и боли...

 

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Докосване, което става космос..."
    И ти - една звездичка в него!

  • Докосване, което става космос...
    Докосване, което буди страх…

    Много сполучливо - у хората Космосът отдавна буди и страх, и копнеж едновременно !
  • Силно чувство!!! Поздравления за начина на поднасяне!!!
  • прелестно,както винаги
  • Не е грях!Особено когато е придружено с докосване до душата-космос!Дори и да боли!Благодаря за удоволствието!
  • MevJones (Мев Джоунс), поправката веднага е направена, тъй като за залеза/изгрева в Отава, който е на 100 години явно всяко отклонение от черен, non-italic шрифт създава неудобство. Избрахме и цвят, който според нас се вписва в цветовата гама на сайта! Но все пак, ако администраторът има претенции (каквито никога не е заявявал) можем да направим и нови промени. Ако имате някакви забележки по самия текст, можете да ги споделите, но ще останат без промени, защото моят девиз е :"Искам да споделям!", т.е. харесвам/не харесвам/ е свободен избор. Това е свободен сайт, който е забранен единствено за неграмотни!А
Предложения
: ??:??