Разминаване
Понякога жадувам за докосване…
Дори и да е само с поглед плах...
Докосване, което става космос...
Докосване, което буди страх…
Страхът, че покрай мене е преминал
човекът, който мигом пожелах…
Докосване – преди да съм изстинал!
Докосване – което не е грях…
Така се срещаме… и разминаваме.
И страдаме, но късно е, нали?
Ала едно докосване остава
във нас - да ни напомня...
и боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
