16 мая 2013 г., 15:43

Разминаване

546 0 2

 

 

 

                                Разминаване

 

 

                  Искам да съм чужда

                                  и ще бъда чужда.

                   Мисълта ми

                                  ще е чужда.

                   С чужди думи

                                   ще обличам обичта.

                  Чужденка сред чужди,

                                     чужденецо,

                   нямаме един

                                   към друг вина.

                  Боли ни още

                                  ранена рана

                   от приятел.

                                  Често  присядаме

                 до общата Съдба,

                                  но ти оставаш

                  вечен наблюдател.

                                  Истината с теб

                   е винаги  сама.

                            В стихчетата, знам,

                   все нещо

                               ще подскажеш -

                   за думичка, за римичка -

                              дори и за кураж.

                    И скрит зад мъдреците

                              искаш да разкажеш -

                   как нищо няма смисъл,

                               животът ни е грях.

                     Не искаш да повярваш,

                               че с облаците - важен -

                    лети и черен гарван,

                                и носи скъп багаж.

                    Откраднал е от онзи,

                             звезден прах - елмазен -

                                     тайна на гадател -

                    че светът е хубав

                                     и  не е мираж.

                           

 

                                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...