16 мая 2013 г., 15:43

Разминаване

544 0 2

 

 

 

                                Разминаване

 

 

                  Искам да съм чужда

                                  и ще бъда чужда.

                   Мисълта ми

                                  ще е чужда.

                   С чужди думи

                                   ще обличам обичта.

                  Чужденка сред чужди,

                                     чужденецо,

                   нямаме един

                                   към друг вина.

                  Боли ни още

                                  ранена рана

                   от приятел.

                                  Често  присядаме

                 до общата Съдба,

                                  но ти оставаш

                  вечен наблюдател.

                                  Истината с теб

                   е винаги  сама.

                            В стихчетата, знам,

                   все нещо

                               ще подскажеш -

                   за думичка, за римичка -

                              дори и за кураж.

                    И скрит зад мъдреците

                              искаш да разкажеш -

                   как нищо няма смисъл,

                               животът ни е грях.

                     Не искаш да повярваш,

                               че с облаците - важен -

                    лети и черен гарван,

                                и носи скъп багаж.

                    Откраднал е от онзи,

                             звезден прах - елмазен -

                                     тайна на гадател -

                    че светът е хубав

                                     и  не е мираж.

                           

 

                                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...