9 июл. 2014 г., 22:19

Разминаване в учебния процес

686 0 0

-



Дочаках го! – потомък Аполонов.

Над мен започна мисли да простира

от същите дъждовни небосклони,

в които векове за него взирах се.

 

Гласът му съживява в мен росата,

проблясваща над порите най-скрити.

Заравя с нежност пръсти из косата ми,

но в раните не рови. И не пита.

 

Прелива от дланта му мъжка жажда.

В очите му тежат безброй истории.

От Коледа – до чак навръх Игнажден

дали могла бих да го изговоря!?

 

Опитвам! И рисувам пътеписи

в статива върху мократа му кожа.

Статични сме. И въздухът лепи се.

Но той, да ме научи все не може

 

на вярност. На това – да го обичам.

На истина. На огън. На оставане.

Получих от годините „отличен”

за опита сърцето да калявам.

 

Полирах се. И стана немислимо

той дни и нощи да ме извисява.

Останах глуха за вика: Спаси ме!

Заета бях със своето спасяване.

 

 

-

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...