9.07.2014 г., 22:19

Разминаване в учебния процес

683 0 0

-



Дочаках го! – потомък Аполонов.

Над мен започна мисли да простира

от същите дъждовни небосклони,

в които векове за него взирах се.

 

Гласът му съживява в мен росата,

проблясваща над порите най-скрити.

Заравя с нежност пръсти из косата ми,

но в раните не рови. И не пита.

 

Прелива от дланта му мъжка жажда.

В очите му тежат безброй истории.

От Коледа – до чак навръх Игнажден

дали могла бих да го изговоря!?

 

Опитвам! И рисувам пътеписи

в статива върху мократа му кожа.

Статични сме. И въздухът лепи се.

Но той, да ме научи все не може

 

на вярност. На това – да го обичам.

На истина. На огън. На оставане.

Получих от годините „отличен”

за опита сърцето да калявам.

 

Полирах се. И стана немислимо

той дни и нощи да ме извисява.

Останах глуха за вика: Спаси ме!

Заета бях със своето спасяване.

 

 

-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...