Размишления пред рая
На мойта есен коловоза
достигне ли до кръстопът
и чуя поздрав "Бог помози" -
то туй на дядо е духът!
Дали вървял съм твърде дълго?
Какво оставил съм след мен?
Навярно старите ми дългове,
че тук се чувствам прероден.
О, нека друг ги погасява
и друг - куплетите реди!
Не искам преходната слава
за среща с моите деди.
Дали заслужил съм за рая?
Стоя пред райските врати.
Зад моя гръб се губи краят,
там Дявол бизнеса върти.
Така ефирно си политам
далеч от хорските злини!
И Бог пред портите не питам
везни къде ще наклони.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
Поздрав и от мен! 
