29.08.2010 г., 13:34 ч.

Размишления пред рая 

  Поезия » Философска
491 0 3

 

На мойта есен коловоза

достигне ли до кръстопът

и чуя поздрав "Бог помози" -

то туй на дядо е духът!

 

 

 

Дали вървял съм твърде дълго?

Какво оставил съм след мен?

Навярно старите ми дългове,

че тук се чувствам прероден.

 

 

 

О, нека друг ги погасява

и друг - куплетите реди!

Не искам преходната слава

за среща с моите деди.

 

 

 

Дали заслужил съм за рая?

Стоя пред райските врати.

Зад моя гръб се губи краят,

там Дявол бизнеса върти.

 

 

 

Така ефирно си политам

далеч от хорските злини!

И Бог пред портите не питам

везни къде ще наклони.



© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??