Aug 29, 2010, 1:34 PM

Размишления пред рая 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 4
492 0 3

 

На мойта есен коловоза

достигне ли до кръстопът

и чуя поздрав "Бог помози" -

то туй на дядо е духът!

 

 

 

Дали вървял съм твърде дълго?

Какво оставил съм след мен?

Навярно старите ми дългове,

че тук се чувствам прероден.

 

 

 

О, нека друг ги погасява

и друг - куплетите реди!

Не искам преходната слава

за среща с моите деди.

 

 

 

Дали заслужил съм за рая?

Стоя пред райските врати.

Зад моя гръб се губи краят,

там Дявол бизнеса върти.

 

 

 

Така ефирно си политам

далеч от хорските злини!

И Бог пред портите не питам

везни къде ще наклони.



© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »