1 февр. 2020 г., 00:46

Размисли 

  Поэзия » Философская
1012 1 4

Младостта си отива 

с наведена глава. 

Болките в краката , бялата коса-

накратко старостта. 

 

Гостенка е нежелана. 

Последната слана 

и безкрайността! 

Не можеш я спря! 

 

Както дъжда, както

дъгата, снега. 

Винаги идват-

след слънцето, огъня

 

и продължава света. 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??