1.02.2020 г., 0:46 ч.

Размисли 

  Поезия » Философска
962 1 4

Младостта си отива 

с наведена глава. 

Болките в краката , бялата коса-

накратко старостта. 

 

Гостенка е нежелана. 

Последната слана 

и безкрайността! 

Не можеш я спря! 

 

Както дъжда, както

дъгата, снега. 

Винаги идват-

след слънцето, огъня

 

и продължава света. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??