Ти срещал ли си някога приятелски очи,
които са готови да заплачат,
за теб, за твоите болки и мечти,
да поговори с теб, макар и той отсреща да мълчи?
Обичал ли те е приятел някога без страх,
вълнувал ли се от твойта слава или крах,
ще съхрани ли твойте тайни твоят грях,
ако внезапно утре се превърнеш в прах?
Събуждал ли си се с болка в сърцето,
на мястото, където за приятел си го отделил,
не дом, а храм за него там си построил,
най-голямата и най-красива ложа ...