mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
21 нояб. 2008 г., 19:04

Размисли на тема "Живот" 

  Поэзия » Философская
5.0 / 1
591 0 2
Обречена на своето разпятие,
отронена като от волна птица,
без форма и без никакво понятие,
душата неуморно броди, скита.
Безкрайни нишки сливат се в едно,
оглеждат се в колелото на живота,
черно... бяло... и добро... и зло,
спицата все по-бързо ги заплита.
И няма край или начало,
трудно разбираема е същността,
раждаме се... или времето е спряло,
и умираме ли наистина в смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Все права защищены

Предложения
  • Неа (Невена Паскалева) Игрите на града
    Игрите на града
  • Сенилга (Сенилга) Победа 9 Мая 1945
    Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • MrKoko (Константин Макавеев) Падение и Спасение
    В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • misha_sll В мире снов
    По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »