Обречена на своето разпятие,
отронена като от волна птица,
без форма и без никакво понятие,
душата неуморно броди, скита.
Безкрайни нишки сливат се в едно,
оглеждат се в колелото на живота,
черно... бяло... и добро... и зло,
спицата все по-бързо ги заплита.
И няма край или начало,
трудно разбираема е същността,
раждаме се... или времето е спряло,
и умираме ли наистина в смъртта. ...