mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
21.11.2008 г., 19:04 ч.

Размисли на тема "Живот" 

  Поезия » Философска
527 0 2

Обречена на своето разпятие,

отронена като от волна птица,

без форма и без никакво понятие,

душата неуморно броди, скита.

Безкрайни нишки сливат се в едно,

оглеждат се в колелото на живота,

черно... бяло... и добро... и зло,

спицата все по-бързо ги заплита.

И няма край или начало,

трудно разбираема е същността,

раждаме се... или времето е спряло,

и умираме ли наистина в смъртта.

Раздвоявайки се в няколко посоки,

търсим верен път... и светлина,

уродливи идоли - безръки, еднооки,

чертаят път, обгърнат в тишина.

Ровим се в заключени надежди,

дълбаем цял живот в Божите дела,

ту дрипави, ту блестящите одежди,

запълват душевната ни празнина.

Така сме устроени - по човешки,

хем нагледно прости, хем сложни,

грешим и прощаваме грешки,

вечно залутани в дела неотложни...

© Мария Манджукова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??