30 сент. 2009 г., 21:08

Размисли върху живота

1.3K 0 4

 

 

Вече четвърт век съм на тази земя,

в този свят, сътворен по погрешка.

Вече четвърт век през сълзи се смях

и с усмивка плаках на глас безутешно.

 

Вече четвърт век правя планове смели

за слава, любов и пари.

Чакам светофара пред мене

да светне зелено,

за да мога все пак да премина.

 

Вече четвърт век разтварям сърце

към моите близки за рамо,

да протегнат за помощ ръце,

за да изляза от безизходната яма.

 

Вече четвърт век се обръщам назад,

за да видя фаталната грешка,

която ме вкара в зловещия кръговрат

на вечно блуждаеща грешница.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Желязкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...