30.09.2009 г., 21:08

Размисли върху живота

1.3K 0 4

 

 

Вече четвърт век съм на тази земя,

в този свят, сътворен по погрешка.

Вече четвърт век през сълзи се смях

и с усмивка плаках на глас безутешно.

 

Вече четвърт век правя планове смели

за слава, любов и пари.

Чакам светофара пред мене

да светне зелено,

за да мога все пак да премина.

 

Вече четвърт век разтварям сърце

към моите близки за рамо,

да протегнат за помощ ръце,

за да изляза от безизходната яма.

 

Вече четвърт век се обръщам назад,

за да видя фаталната грешка,

която ме вкара в зловещия кръговрат

на вечно блуждаеща грешница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...