Sep 30, 2009, 9:08 PM

Размисли върху живота

  Poetry » Other
1.3K 0 4

 

 

Вече четвърт век съм на тази земя,

в този свят, сътворен по погрешка.

Вече четвърт век през сълзи се смях

и с усмивка плаках на глас безутешно.

 

Вече четвърт век правя планове смели

за слава, любов и пари.

Чакам светофара пред мене

да светне зелено,

за да мога все пак да премина.

 

Вече четвърт век разтварям сърце

към моите близки за рамо,

да протегнат за помощ ръце,

за да изляза от безизходната яма.

 

Вече четвърт век се обръщам назад,

за да видя фаталната грешка,

която ме вкара в зловещия кръговрат

на вечно блуждаеща грешница.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...