РАЗМИСЪЛ
Имаше пролет -
млада, доверчива,
ухаеща на нежност,
на мечти.
И едно лято -
знойно, но красиво.
Изпълнено със
истини добри.
Сега е есен -
тежко натежала
от трудна обич,
рани и сълзи.
А идва зима -
бяла побеляла.
Тя дар-раздяла,
носи ни... уви!
© Лилия Велчева Все права защищены
Витя,това"по различното"се е родило през един отминал мой житейски сезон...,който определено беше " по-слънчев "...