29 июл. 2011 г., 12:20

Размисъл

583 1 0

Животът ми бе грешки и провали,

самотна съм и много ми тежи,

бях красива и богата,

бях изпълнена с безброй мечти.

 

Бях любовница на този и на онзи,

обсипваха ме със подаръци, с пари,

живеех си богато и охолно,

не мислех аз за свойте старини.

 

Красотата бе до време,

останах без приятели добри,

любовта с пари не се купува,

нямам си семейство аз дори.

 

Сега съм стара и самотна,

презряна и отхвърлена жена,

не ми остана нищо друго,

освен да моля Бог за доброта.

 

Да вярвам в него и да моля

да ми прости греховния живот,

да ми покаже що да сторя

и да ме закриля той до гроб.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...