29.07.2011 г., 12:20

Размисъл

581 1 0

Животът ми бе грешки и провали,

самотна съм и много ми тежи,

бях красива и богата,

бях изпълнена с безброй мечти.

 

Бях любовница на този и на онзи,

обсипваха ме със подаръци, с пари,

живеех си богато и охолно,

не мислех аз за свойте старини.

 

Красотата бе до време,

останах без приятели добри,

любовта с пари не се купува,

нямам си семейство аз дори.

 

Сега съм стара и самотна,

презряна и отхвърлена жена,

не ми остана нищо друго,

освен да моля Бог за доброта.

 

Да вярвам в него и да моля

да ми прости греховния живот,

да ми покаже що да сторя

и да ме закриля той до гроб.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...