Jul 29, 2011, 12:20 PM

Размисъл

  Poetry » Civic
582 1 0

Животът ми бе грешки и провали,

самотна съм и много ми тежи,

бях красива и богата,

бях изпълнена с безброй мечти.

 

Бях любовница на този и на онзи,

обсипваха ме със подаръци, с пари,

живеех си богато и охолно,

не мислех аз за свойте старини.

 

Красотата бе до време,

останах без приятели добри,

любовта с пари не се купува,

нямам си семейство аз дори.

 

Сега съм стара и самотна,

презряна и отхвърлена жена,

не ми остана нищо друго,

освен да моля Бог за доброта.

 

Да вярвам в него и да моля

да ми прости греховния живот,

да ми покаже що да сторя

и да ме закриля той до гроб.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...