Jul 29, 2011, 12:20 PM

Размисъл 

  Poetry » Civilian
404 1 0

Животът ми бе грешки и провали,

самотна съм и много ми тежи,

бях красива и богата,

бях изпълнена с безброй мечти.

 

Бях любовница на този и на онзи,

обсипваха ме със подаръци, с пари,

живеех си богато и охолно,

не мислех аз за свойте старини.

 

Красотата бе до време,

останах без приятели добри,

любовта с пари не се купува,

нямам си семейство аз дори.

 

Сега съм стара и самотна,

презряна и отхвърлена жена,

не ми остана нищо друго,

освен да моля Бог за доброта.

 

Да вярвам в него и да моля

да ми прости греховния живот,

да ми покаже що да сторя

и да ме закриля той до гроб.

 

 

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??