Размисъл

25 февр. 2010 г., 15:06

Поэзия » Философская

678 0 7

Умира още неразбран животът –
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна
материя, претапяща се в прах...
в последната живителна минута
дано духът не стори пъклен грях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Размисъл

Искате да прочетете повече?

Предложения