25 февр. 2010 г., 15:06

Размисъл

816 0 7

Умира още неразбран животът –

доскоро млад, а вече остарял,

 

тъй както вятър скършил е дървото,

в чиито клони славеят е пял!

 

Съдба човешка, твърде неуютна

материя, претапяща се в прах...

 

в последната живителна минута

дано духът не стори пъклен грях!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е.
  • "материя, претапяща се в прах..."
    ..............................................
    За съжаление това е истината...
    Мъдър и докосващ сърцето, философски стих!
    И все пак, хубаво е, че ни има и колкото е по-дълго,
    толкова е по-добре... Дори и "неразбран" животът
    си е живот все пак, нали...?
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Дано!
  • И в последната минута сме грешни и човеци - молим за още живот!
    Поздравления!
  • Приятно ми е, когато минавам от тук!!
    Интересни размисли..сега и аз го ударих на такива...
    Поздрави, Мариане!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...