Размисъл

Poetry » Philosophical

811 0 7

Умира още неразбран животът –

доскоро млад, а вече остарял,

тъй както вятър скършил е дървото,

в чиито клони славеят е пял!

Съдба човешка, твърде неуютна

материя, претапяща се в прах...

в последната живителна минута

дано духът не стори пъклен грях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Човек (Анна Станоева)

Хубаво е.

2010-03-02T17:20:53+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"материя, претапяща се в прах..."
..............................................
За съжаление това е истината...
Мъдър и докосващ сърцето, философски стих!
И все пак, хубаво е, че ни има и колкото е по-дълго,
толкова е по-добре... Дори и "неразбран" животът
си е живот все пак, нали...?
Поздрави за прекрасния поет!
БЪДИ!

2010-02-26T12:33:55+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Дано!

2010-02-25T21:04:45+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

И в последната минута сме грешни и човеци - молим за още живот!
Поздравления!

2010-02-25T21:03:25+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Приятно ми е, когато минавам от тук!!
Интересни размисли..сега и аз го ударих на такива...
Поздрави, Мариане!

2010-02-25T16:36:35+02:00