mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
25 feb 2010, 15:06

Размисъл 

  Poesía » Filosófica
647 0 7

Умира още неразбран животът –

доскоро млад, а вече остарял,

 

тъй както вятър скършил е дървото,

в чиито клони славеят е пял!

 

Съдба човешка, твърде неуютна

материя, претапяща се в прах...

 

в последната живителна минута

дано духът не стори пъклен грях!

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е.
  • "материя, претапяща се в прах..."
    ..............................................
    За съжаление това е истината...
    Мъдър и докосващ сърцето, философски стих!
    И все пак, хубаво е, че ни има и колкото е по-дълго,
    толкова е по-добре... Дори и "неразбран" животът
    си е живот все пак, нали...?
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Дано!
  • И в последната минута сме грешни и човеци - молим за още живот!
    Поздравления!
  • Приятно ми е, когато минавам от тук!!
    Интересни размисли..сега и аз го ударих на такива...
    Поздрави, Мариане!
  • И на мен ми харесва!
  • Очарова ме!Поздрав!
Propuestas
: ??:??