mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
25.02.2010 г., 15:06 ч.

Размисъл 

  Поезия » Философска
598 0 7

Умира още неразбран животът –

доскоро млад, а вече остарял,

 

тъй както вятър скършил е дървото,

в чиито клони славеят е пял!

 

Съдба човешка, твърде неуютна

материя, претапяща се в прах...

 

в последната живителна минута

дано духът не стори пъклен грях!

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е.
  • "материя, претапяща се в прах..."
    ..............................................
    За съжаление това е истината...
    Мъдър и докосващ сърцето, философски стих!
    И все пак, хубаво е, че ни има и колкото е по-дълго,
    толкова е по-добре... Дори и "неразбран" животът
    си е живот все пак, нали...?
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!
  • Дано!
  • И в последната минута сме грешни и човеци - молим за още живот!
    Поздравления!
  • Приятно ми е, когато минавам от тук!!
    Интересни размисли..сега и аз го ударих на такива...
    Поздрави, Мариане!
  • И на мен ми харесва!
  • Очарова ме!Поздрав!
Предложения
: ??:??