Размисъл

Поезия » Философска

815 0 7

Умира още неразбран животът –

доскоро млад, а вече остарял,

тъй както вятър скършил е дървото,

в чиито клони славеят е пял!

Съдба човешка, твърде неуютна

материя, претапяща се в прах...

в последната живителна минута

дано духът не стори пъклен грях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Човек (Анна Станоева)

Хубаво е.

2010-03-02T17:20:53+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"материя, претапяща се в прах..."
..............................................
За съжаление това е истината...
Мъдър и докосващ сърцето, философски стих!
И все пак, хубаво е, че ни има и колкото е по-дълго,
толкова е по-добре... Дори и "неразбран" животът
си е живот все пак, нали...?
Поздрави за прекрасния поет!
БЪДИ!

2010-02-26T12:33:55+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Дано!

2010-02-25T21:04:45+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

И в последната минута сме грешни и човеци - молим за още живот!
Поздравления!

2010-02-25T21:03:25+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Приятно ми е, когато минавам от тук!!
Интересни размисли..сега и аз го ударих на такива...
Поздрави, Мариане!

2010-02-25T16:36:35+02:00