Размисъл
Ще се науча да живея и без теб!
Така сега сърцето ми диктува,
на хаоса след теб ще сложа ред,
преди достойнството да отпътува.
Ще трябва да направя крачка аз,
на мен остави стъпката последна,
без ритъм е любовният ни валс,
след танца уморена ще поседна.
Във размисъл дълбока съм сега...
какво да кажа, вече думи нямам.
От прошки хиляди ми се върти света,
простена аз обаче не оставам...
За себе си да бъда чиста искам,
от битката в душата си да оцелея
и трудната любов, която стискам,
от себе си с въздишка да излея.
Излезеш ли веднъж от мойте мисли,
ще бъде камък от врата ми паднал,
бъди за мен роман със жълти листи,
а не пред погледа ми, паметник застанал...
© Ирена Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
<a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
-
Здравей, Рени!
-
Бури бушуват сега в душата ти!И стиха е пълен с техния драматизъм и надежда!Поздрав!
-
Изпълнено с емоции, писано с вдъхновение! Хареса ми!
-
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
какво да кажа, вече думи нямам.
От прошки хиляди ми се върти света,
простена аз обаче не оставам"
......................................................
Много силен и много образен, оригинален
елегичен стих, посветен на любовта и още нещо...
Поздрави и за разочарованата от любовта лирическа,
и за прекрасната поетеса! БЪДИ!