3.07.2011 г., 1:10

Размисъл

1.4K 0 6

Ще се науча да живея и без теб!

Така сега сърцето ми диктува,

на хаоса след теб ще сложа ред,

преди достойнството  да отпътува.

 

Ще трябва да направя крачка аз,

на мен остави стъпката последна,

без ритъм е любовният ни валс,

след танца уморена ще поседна.

 

Във размисъл дълбока съм сега...

какво да кажа, вече думи нямам.

От прошки хиляди ми се върти света,

простена аз обаче не оставам...

 

За себе си да бъда чиста искам,

от битката в душата си да оцелея

и трудната любов, която стискам,

от себе си с въздишка да излея.

 

Излезеш ли веднъж от мойте мисли,

ще бъде камък от врата ми паднал,

бъди за мен роман със жълти листи,

а не пред погледа ми, паметник застанал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Във размисъл дълбока съм сега...

    какво да кажа, вече думи нямам.

    От прошки хиляди ми се върти света,

    простена аз обаче не оставам"
    ......................................................
    Много силен и много образен, оригинален
    елегичен стих, посветен на любовта и още нещо...
    Поздрави и за разочарованата от любовта лирическа,
    и за прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Здравей, Рени!
  • Бури бушуват сега в душата ти!И стиха е пълен с техния драматизъм и надежда!Поздрав!
  • Изпълнено с емоции, писано с вдъхновение! Хареса ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...