Размисъл
Ще се науча да живея и без теб!
Така сега сърцето ми диктува,
на хаоса след теб ще сложа ред,
преди достойнството да отпътува.
Ще трябва да направя крачка аз,
на мен остави стъпката последна,
без ритъм е любовният ни валс,
след танца уморена ще поседна.
Във размисъл дълбока съм сега...
какво да кажа, вече думи нямам.
От прошки хиляди ми се върти света,
простена аз обаче не оставам...
За себе си да бъда чиста искам,
от битката в душата си да оцелея
и трудната любов, която стискам,
от себе си с въздишка да излея.
Излезеш ли веднъж от мойте мисли,
ще бъде камък от врата ми паднал,
бъди за мен роман със жълти листи,
а не пред погледа ми, паметник застанал...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
