19 февр. 2008 г., 09:39

Размисъл в мечтание и спомен

1.2K 0 3

Живея сякаш на инат на себе си

и хвърлям се напред с рогата...

Не зная аз защо ли винаги улучвам грешната врата?

И моля се късметът ми да се обърне, в живота ми да блесне светлина!!!

Кога ли ще открия начина

да заживея в пълна свобода?

За нея съм копняла винаги

и съм я търсила във всеки взор...

От неудачника до шеметно богатия,

но сякаш не зависи от това...

Видях за малко тази свобода

в човек, презрян от другите, уви...

И той ми даде много светлина

и стопли моето измръзнало сърце.

Сега отново искам да го зърна,

да бъда в топлите му ласкави ръце за миг дори,

ще бъде щастие за мен огромно,

което Бог желая да ми подари!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...