Живея сякаш на инат на себе си
и хвърлям се напред с рогата...
Не зная аз защо ли винаги улучвам грешната врата?
И моля се късметът ми да се обърне, в живота ми да блесне светлина!!!
Кога ли ще открия начина
да заживея в пълна свобода?
За нея съм копняла винаги
и съм я търсила във всеки взор...
От неудачника до шеметно богатия,
но сякаш не зависи от това...
Видях за малко тази свобода
в човек, презрян от другите, уви...
И той ми даде много светлина
и стопли моето измръзнало сърце.
Сега отново искам да го зърна,
да бъда в топлите му ласкави ръце за миг дори,
ще бъде щастие за мен огромно,
което Бог желая да ми подари!
© Гергина Петкова Всички права запазени