Feb 19, 2008, 9:39 AM

Размисъл в мечтание и спомен 

  Poetry » Phylosophy
917 0 3

Живея сякаш на инат на себе си

и хвърлям се напред с рогата...

Не зная аз защо ли винаги улучвам грешната врата?

И моля се късметът ми да се обърне, в живота ми да блесне светлина!!!

Кога ли ще открия начина

да заживея в пълна свобода?

За нея съм копняла винаги

и съм я търсила във всеки взор...

От неудачника до шеметно богатия,

но сякаш не зависи от това...

Видях за малко тази свобода

в човек, презрян от другите, уви...

И той ми даде много светлина

и стопли моето измръзнало сърце.

Сега отново искам да го зърна,

да бъда в топлите му ласкави ръце за миг дори,

ще бъде щастие за мен огромно,

което Бог желая да ми подари!

© Гергина Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??