yotovava (Валентина Йотова)
2505 20923
24 мая 2014 г., 10:45

Разнос на утрото по домовете 

  Поэзия » Философская
573 0 14

Когато лунната пътека

потъва в белезникав здрач

и пътникът в тревата мека

разчупва топлия колач,

и златно изворче целува

първица жадните треви,

там – нощното небе преплувал –

денят на изток пак кърви,

след него тишината слиза

и от стенания люти,

и паяк облачната риза

съблича – да я приюти,

несретни, ветровете сричат

нелеп априлски мадригал –

дъждът във пъпките изрича

каквото с плач не е успял,

а сетне тъмните въпроси

намират светлия ответ –

пчелици сбират меднокоси

ухания за бъдещ мед.

И знаеш, че си жив, защото

успял си сам да разчетеш

тайнописа на живота

във минзухарената свещ.

Че щом денят дошъл е – Божем,

и мракът се е издимил,

все още – да обичаш можеш! –

и някому да бъдеш мил.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??