May 24, 2014, 10:45 AM

Разнос на утрото по домовете 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 13
643 0 14
Когато лунната пътека
потъва в белезникав здрач
и пътникът в тревата мека
разчупва топлия колач,
и златно изворче целува
първица жадните треви,
там – нощното небе преплувал –
денят на изток пак кърви,
след него тишината слиза
и от стенания люти,
и паяк облачната риза
съблича – да я приюти, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works