24 may 2014, 10:45

Разнос на утрото по домовете 

  Poesía » Filosófica
576 0 14

Когато лунната пътека

потъва в белезникав здрач

и пътникът в тревата мека

разчупва топлия колач,

и златно изворче целува

първица жадните треви,

там – нощното небе преплувал –

денят на изток пак кърви,

след него тишината слиза

и от стенания люти,

и паяк облачната риза

съблича – да я приюти,

несретни, ветровете сричат

нелеп априлски мадригал –

дъждът във пъпките изрича

каквото с плач не е успял,

а сетне тъмните въпроси

намират светлия ответ –

пчелици сбират меднокоси

ухания за бъдещ мед.

И знаеш, че си жив, защото

успял си сам да разчетеш

тайнописа на живота

във минзухарената свещ.

Че щом денят дошъл е – Божем,

и мракът се е издимил,

все още – да обичаш можеш! –

и някому да бъдеш мил.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??