7 июл. 2025 г., 11:09  

Разпадането на Светлината

219 1 1

РАЗПАДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА

 

... сигурно отдавна е минало изтрещялото време, 
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж 
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури, 
залегнали на гюме в дюните, 
да те прегръщам като виеща се асма в някое минерално джакузи 
с милиони искрящи и гъвкави като сперматозоиди мехурчета 
около твоите, блестящи в шепите ми като раздвижени преспапиета, 
твърди гърди – полудяла в перверзен спа център, 
затънтен в един не-реален и не-състоял се петък 
от епохата на птеродактилите и динозаврите –  
смешно заклещени като пудели в издъхналия юлски следобед на ХХ век, 
в миналата ера, в мокрите ми момчешки сънища – 
да те гъна, да те разгъвам, да те целувам по всички описани 
и неописуеми ерогенни зони на радостта,  
далече на юг от увисналите ми спомени за неустоимост пред мъж 
и разюзданост на скришна жена с росисто изопнати хълмове, 
прагове през Нищото и хлътнали в паметта ми хълбоци – 
в чиито безсмъртни паркури мама ме хвърли 
сред свестните пичове на света,
сигурно ще ти бъде далеч по-добре да ти изпея 
аз съм сънчо, ида от горица – 
и да заспя в спомена за мръсните танци на Божието въображение, 
което ни натири – невинни проекции на светлината, от градините на Едем...

 

7 юлий 2025 г. гр. Варна, 11, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да те гъна, да те разгъвам, да те целувам по всички описани
    и неописуеми ерогенни зони на радостта,
    далече на юг от увисналите ми спомени за неустоимост пред мъж
    и разюзданост на скришна жена с росисто изопнати хълмове,
    прагове през Нищото и хлътнали в паметта ми хълбоци –

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...